Малкото дете се страхува да спортува

За децата е полезно да спортуват от малки, по това две мнения няма. Но след първия ентусиазъм, понякога се случва малчуганът да направи обратен завой и категорично да откаже спортни занимания. Не просто тренировките по футбол, плуване или гимнастика, а изобщо. Има и друг момент. Някои деца изобщо не желаят да спортуват или пък родителите се притесняват от травми и затова предпочитат да ги лишат от такива активности. Какво да правите в такава ситуация? Отговаря италианският психолог Розана Ширали.

Най-важното, което родителите трябва да помнят, е че не бива в никакъв случай да насилват детето. Така още повече ще го откажат от такива занимания. Не бива и да го подкупват с подаръци, защото по този начин ще го научат да манипулира, а и то пак няма да спортува с удоволствие. А най-важното при спортуването е не само движението, но и удоволствието.

Как да помогнем на децата, които по една или друга причина отказват или не желаят да спортуват? Ето 9 успешни стратегии, които наистина работят именно в такива ситуации:

Снимка: Shutterstock

1. Придружавайте детето на тренировките

Това е много полезно, когато детето е по-малко. „В тази възраст е напълно възможно отказът от спорт или танци да бъде продиктуван и от страх да не бъде изоставено“, обяснява психологът. Затова е добре за известно време детето да бъде водено и изчаквано от родител или роднина, за да се намали негативния ефект и „тежестта“ от раздялата.

2. Организирайте приятни занимания само с татко

Това ще разхлаби връзката с майката, която също може да е причина за нежеланието да спортува. „Прекалената привързаност и зависимост в ранна възраст могат да провокират страх от отхвърляне“, казва психологът.

Добре е постепенно детето да свикне да излиза и с таткото, с баба или дядо, като няма значение какво точно ще правят: ще отидат на кино или пица, или просто ще се разходят в парка. Така то свиква с мисълта, че и далеч от мама, продължава да е в безопасност.

3. Канете негови приятели у дома

Честото канене на връстници на гости благоприятства процеса на разграничаване от родителите и стимулира самостоятелните занимания, което помага и за заниманията извън дома.

4. Научете го да спи в леглото си

Има деца, които и на 6 години продължават да спят в леглото с мама и татко. Къде е проблемът? „Ако мама и татко спят в различни легла, посланието, което достига до детето е, че те не се чувстват добре заедно и то използва това, за да извлече ползи за себе си. Резултатът е: разглезено и властващо дете. Ако те спят в едно легло, но с детето, има опасност то да остане цял живот привързано към тях, което се отразява на самочувствието и инициативността му. Може да е болезнено в началото, но е добре родителите да научат детето навреме да спи в своето легло и стая“, казва специалистът.

Какво общо има това със спорта? Твърде привързаното дете е и доста колебливо, когато става дума за занимания, които не са с родителите. И това може да го откаже да спортува, защото пък тренировките налагат отдалечаване от мама и татко.

5. Стимулирайте самостоятелността му в ежедневието

Може да възлагате на детето ежедневни малки задачи, съобразени с възрастта му, които да стимулират неговата самостоятелност. То например може да помага в кухнята, при почистването на дома, задължително при подреждането на стаята си, при избора на дрехи. Това са малки самостоятелни стъпки, които обаче правят детето по-уверено в собствените сили и възможности.

6. Оставяйте го да гостува на баба и дядо

Ползата тук е двойна. От една страна родителите получават глътка въздух и от друга – детето се научава да живее без страх, че те не са до него. Всичко това учи малчугана на самостоятелност и увереност. И е важно за хармонията на цялото семейство, не само като стъпка към спорта.

7. Сменете спорта

Ако детето наистина не харесва даден спорт, не проявявайте упоритост, а просто спрете заниманията. Но му предложете да опита с друг спорт, който може да се окаже неговият. Безполезно е да задавате въпроси и да търсите обяснение. Щом веднъж детето се е разочаровало, няма смисъл да продължава.

В ранна възраст бързото отказване от конкретно занимание не се тълкува като несериозност, а като търсене на личната изява – там, където детето наистина ще се чувства добре и така ще извлече максимално ползи от тренировките или заниманията. А и като се съгласявате с искането, вие укрепвате доверието на малчугана към вас.

Снимка: Shutterstock

8. Проявете търпение

Ако детето харесва даден спорт, но отказва да се включва в състезания, не настоявайте. То ще направи това, когато само се почувства достатъчно готово за тях. Понякога децата се притесняват от представянето си, друг път причината е страх от конфронтация с другите. Някои отказват, защото подсъзнателно не искат да разочароват родителите си, които са ги натоварили със свръхзавишени очаквания. А има и деца, които просто страдат от сценична треска и излизането пред публика сериозно ги травмира.

Вашата работа като родители е да успокоите малчугана и да му обясните, че нищо кой знае какво няма да стане, ако не се класира първи, а остане последен – важно е участието и това, че е успял да пребори страха си.

9. Не избързвайте прекалено

Ако детето е решило да тренира някакъв спорт, не проявявайте нетърпение и не очаквайте от него грандиозни стъпки още от самото начало. Всеки спорт е надграждане на умения, които се натрупват във времето. Някои деца наистина имат данни за конкретна дисциплина и се справят с лекота. Други постигат същото, но с доста повече труд. И в двата случая обаче трудът присъства и не бива да избързвате с очакванията, защото вашето нетърпение се предава на децата под формата на разочарование, което може да ги откаже от спорта.

По материали от Nostro figlio